INSIDEE

INclusion through SustaInable Development and European Eco-citizenship

Project number: 2019-3-FR02-KA205-016591

 

 

O1 – Изследване на съдържанието и особености на образователните дейности

 

 

Въведение

 Проектът INSIDEE (INclusion through Sustainable Development and European Eco-citizenship / Включване чрез устойчиво развитие и европейско еко-гражданство) има за цел снабдяването на млади хора с интелектуални затруднения с възможности за придобиване на знание и умения, необходими им за да станат активни и отговорни европейски еко-граждани.

Хората с интелектуални затруднения имат същите нужди като тези без такива затруднения, когато става въпрос за придобиване на информация, изучаване на тяхната околна среда, природата, произхода на храната, която консумират, и т.н. Те също имат нужда да контролират по по-добър начин тяхната консумация и да осъзнават и измерват въздействието, което начинът им на живот оказва върху околната среда. Също така, те имат същите права, задължения и отговорности по отношение на устойчивото развитие и европейско еко-гражданство.

Младите хора с увреждания обаче, често са “изключени“ от дейности, свързани с устойчиво развитие и природосъобразен живот, поради недостиг на образователни материали и практически пособия, които да ги подпомогнат в тази насока.

Проектът INSIDEE се опитва да преодолее този проблем чрез дейности, насочени към хората, работещи с младежи и хората с интелектуални затруднения.

Чрез неформално образование, организиране на обучителни дейности и създаване на адаптирани пособия, група от 15 души, работещи с младежи ще продибие компетентност за подпомагане на младите хора в техните организации да извършват еко-дейности и да осъзнаят тяхната способност да променят средата си като активни граждани. Младите хора ще станат активни модели за подражание като „еко-посланици“ в техните социални и професионални среди.

За да постигне тази цел, проектът ще създаде четири продукта.

1) Проучване на съдържание и характеристики на образователни дейности и материали. Проучването ще идентифицира какви характеристики трябва да имат обучителните материали и пособия, за да могат да промотират по ефективен начин включването на хора с интелектуални затруднения в дейсти от екологичен характер, подпомагайки ги в ролята им на еко-посланици.

2) Смесен тип курс (онлайн и присъствено) за обучители, който ще ги снабди с необходимите знания и умения за създаването и изпълнението на образователни програми по екологично гражданство за хора с интелектуални затруднения.

3) Обучителни материали за млади хора с интелектуални затруднения, с фокус върху „еко-жестове“ от ежедневието, които ще бъдат използвани за подобряване на осведомеността за окологичните проблеми и как гражданите биха могли да бъдат активни за разрешаването им, съблюдавайки влиянието което техните действия оказват върху природата.

4) Приложение за таблети и мобилни телефони, което ще подпомогне млади хора с интелектуални затруднения да станат активни „еко-посланици“ или „обучители по природосъобразност“. Приложението ще им помогне да разпространят сред близкото им обкръжение (колеги, семейство, приятели) придобитото от тях знание за проблеми на околната среда.

 

Бележки за методологията

На база на формата за кандидатстване, Интелектуален продукт 1 (Intellectual Output 1) трябва да помогне за създаването на съдържанието и характеристиките на образователните материали по проекта: IO2 (курс от смесен тип, онлайн и присъствен, за обучители), IO3 (обучителни материали за крайни потребители) и IO4 (Пособие за да станеш „еко-посланик“).

По-конкретно, трябва да осигури информация за:

– умения и знания, които обучителният курс IO2 трябва да покрие, за да подпомогне обучаващите се (обучители на млади хора с интелектуални затруднения) да създават и изпълняват образователни дейности в областта на окологичното гражданство;

– най-оптималният начин за провеждането на обучителния курс IO2 (с необходимостта поне част от него да бъде онлайн);

– съдържание на IO3 обучителни материали за млади хора с интелектуални затруднения; както и тяхната структура и характеристика (текст, графичен дизейн, цяластно оформление), така че да бъдат лесно достъпни и използваеми от целевата група;

– структура и характеристики на Приложение IO4, което ще подпомогне млади хора с интелектуални затруднения в тяхната роля на „еко-посланици“: съдържание, интерфейс, и т.н.

Част от съдържанието и някои от характеристиките на материалите и пособията вече са посочени във формата за кандидатстване. Този доклад обаче, трябва да осигури базата за създаването на всеобхватен списък и да позволи на партньорът да разработи в детайли IO2, IO3 и IO4.

Беше проведено проучване чрез интервюта/разговори с експерти, хора които биха могли да предоставят важна и релевантна информация, благодарение на професията която практикуват или ролята им в социалния контекст/сектор.

Важно е да се отбележи, че проучването е „качествено“, а не „квантитативно“. То имаше за цел да събере мнения, съвети, предложение от хора, които бяха избрани, тъй като се предполага, че те са много добре запознати (по-добре от членовете на екипа по проекта, или от друга перспектива) с проблемите, по които този проект има за цел да работи. Процесът на проучването би могъл да бъде възприет като „временно увеличаване“ на екипа по проекта, т.е. подобряване на знанията на екипа по релевантната тематика. На практика, екипът помоли за помощ други хора да споделят техните идеи за проблемите, фърху които проектът е фокусиран.

Това е и причината, поради която в интервютата бяха използвани предимно отворени въпроси. Интервюто нямаше за цел да бъде базирано на въпроси, на които интервюираните да отговарят само с ДА или НЕ, или да избират между списък от възможни отговори. То беше по-скоро под формата на разговор, който следваше предварително дефинирани въпроси и теми, посочени в  “Ръководство/Наръчник за интервюто” (Анекс I). Ако по време на интервюто интервюираният засегнеше друга тема, която е свързана с основната тема на проекта, това „отклонение“ беше прието, тъй като то предостави нови идеи и добави нови измерение/аспекти към първоначалното схващане за конкретния проблем. След такова допустимо  „отклонение“, интервюиращият пренасочваше дискусията към въпросите, включени в Ръководството за интервю.

След интервюто, интервюиращият написа доклад, съдържащ отговорите на въпросите и всички интересни неща, които интервюираният е предложил. Запис на интервютата не беше необходим. Всеки партньор подготви резюме на отговорите в „доклад от държавата“ (Анекс II) .

Форма за съгласие беше подписана преди началото на интервюто, Insidee Форма за съгласие и участие, (Анекс III).

 

 

  

Обща характеристика на интервюираните

Групата на интервюираните е доста разнообразна, представляваща редица различни роли в различни частни и публични органи. Мнозинството по някакъв начин участва в организация, работеща директно с хора с увреждания за тяхното образование, социално включване и/или намиране на работа, като мениджър, социални работници или социални педагози. Някои работят в неправителствени организации или други организации, занимаващи се с екологични проблеми. Някои работят в публичния сектор като държавни служители или политици.

Като цяло някои от тях имат много богат опит в работата с лица с интелектуални затруднения. Други са експерти по въпросите на околната среда. Ограничен брой интервюирани притежават опит и в двете области.

Опитът в областта на екологичното гражданство се различава в различните държави: той изглежда по-широк в България, добър в Испания, разглеждан общо и от време на време във Франция и Латвия, ограничен до сортиране и рециклиране на отпадъци в Италия. Разбира се, тази оценка е ограничена до експертите, включени в изследването, и не обхваща страните, в които живеят.

 

Интервюираните са разпределени като роля и държава, както е в следната таблица:

 

	IT	ES	FR	LV	BG	Oбщo
Мениджър на социалния сектор и социални работници	4	3	4	1		12
Местни политици и държавни служители	1	1	1			3
Мениджъри/работници в екологични организации		1		1	4	6
Учители, обучители, преподаватели, специализирани по екологични въпроси и/или работещи с хора с увреждания			1	3	1	5
Oбща сума:	5	5	6	5	5	26

 

 

 

Обобщение на основните препоръки

Общи бележки

• Значението на определени термини или местоположения е неясно за много интервюирани. Препоръчително е да се създаде малък речник на често използвани думи или фрази.
• Екологичната осведоменост нараства навсякъде. Образованието за „екологично гражданство“ е необходимо като цяло, а не само за хората с увреждания.
• Трудно е да се приведе в действие екологичното съзнание. Необходими са дейности за подкрепа на хора с или без увреждания.
• Образователните дейности по „екологично гражданство“ не са широко разпространени, не се рекламират широко и ефективно и почти никога не са специално предназначени за хора с увреждания.

 

Съвети за O2 – Смесени курсове за обучители

• Обучителите трябва да са наясно както с глобалните, така и с местните измерения на екологичните и екологичните въпроси.
• Обучителите трябва да могат да говорят положително, като подчертават доброто, което всеки може да направи, и да избягват стресирането за лошо поведение и грешки, което в крайна сметка би накарало хората да се чувстват виновни и обезкуражени.
• Обучителите трябва да имат познания по следните общи теми: концепция за екологичен отпечатък; екосистема и опазване на биоразнообразието на глобално и местно ниво; изменението на климата; екологични/екологични права и задължения на гражданите; зачитане на природата: отношения между икономика и екология; екология в действие (как да развием ежедневни екологични навици и развитие на активна екология чрез екологични микропроекти); устойчиво градско развитие и екологична мобилност; живот в хармония с природата; консуматорство; кръгова икономика.
• Теми, особено подходящи за образователни дейности, насочени към хората с увреждания, са: здравословно хранене; рециклиране; разделно събиране на отпадъци; вода, управление на водите; замърсяване на въздуха; стратегии за пестене на енергия.
• Преподавателите трябва да развиват връзки, комуникационни техники, познания за различни видове увреждания, способност за овластяване, способност да слушат с търпение и да разпознават невербални знаци, способност да организират посещения, екскурзии и експерименти.
• Обучението на преподавателите трябва да подобри тяхната гъвкавост и адаптивност
• Предлагани те образователни подходи за използване с млади хора с увреждания са „учене учене чрез практикуване/правене”.

 

Съвети за O3 – Обучителни  материали за крайни потребители

• Лицата с интелектуални затруднения имат същите права и отговорности като другите и по принцип са в състояние да разберат дори абстрактни теми, с някои ограничения и при използване на подходящи подходи.
• Образователните материали трябва да се фокусират върху жестове, които стимулират размисъл, водещ до по-добро разбиране на екологичните проблеми.
• Предлаганите теми са: рециклиране, повторна употреба, ежедневни действия/жестове, управление на отпадъците, екологични права и задължения, транспорт, храна, облекло, опазване на ресурсите, оптимизиране на отоплението.
• Предлаганите ежедневни действия/жестове са: ходене, използване на транспортни средства, почистване :, изхвърляне на отпадъци, рециклиране/повторна употреба, консумация на вода, цифрово потребление, облекло, покупка.
• Съдържанието трябва да се предлага с различни нива на сложност или като шаблони, които могат да бъдат адаптирани към различните нива на капацитет на потребителите.
• Текстът трябва да бъде сведен до минимум, като се използват кратки изречения, трябва да има много реалистични изображения и цветове, които не са прекалено ярки, като се използват големи шрифтове и интервали.
• Уеб базираните материали трябва да бъдат достъпни, с изобилие от аудио и видео и интерактивност.

 

Съвети за O4 – Инструмент за „Еко-посланик“

• Приложението трябва да включва социално „отношение“, т.е. функции, които правят възможна интерактивността с други хора, например за обмен на добри практики или за сравнение.
• Трябва да се подчертае игровото измерение.
• Интерфейсът трябва да бъде прост, цветен и игрив и да отчита различните нива на възможности, които притежават потребителите.
• Съдържанието трябва да се фокусира върху същите теми и въпроси, изброени по-рано, включително ежедневните еко жестове.
• За да даде на потребителите представа за въздействието на техните действия върху околната среда, приложението трябва да използва подсказващ подход, а не строго количествен.

 

  

Резюме на отговорите

Как бихте определили екологично гражданство?

Концепцията не е разбрана в нейната ясна и еднозначна форма. Голяма част от интервюираните свързват екологично гражданство със съзнание за личната следа, която хората оставят на планетата въз основа на тяхното поведение. Други предлагат разнообразие от интерпретации: глобален отговор за екологични кризи, обширна визия за екологични проблеми, устойчива визия за проблемите на обществото и околната среда, съзнание за провокиране на бедствие и за активното участие в създаването му.

Това предполага, че употребата на концепцията за екологично гражданство трябва да бъде извършвана върху базата на ясна дефиниция. За съжаление, академичната литература не ни помага особено, тъй като посочените там дефиниции са понякога противоречиви. Все пак, изглежда, че определянето на значението на концепцията в рамките на проекта е от първостепенно значение.

 

Как бихте определили природосъобразно гражданство?

Концепцията за природосъобразно гражданство също е двусмислено разбрана. Голяма част от интервюираните я смятат за подклас на екологичното граждансто, но някои от тях дават противоположната интерпретация. Някои потвърждават “активната” конотация на екологично гражданство, други посочват равенство между двете концепции. Законовите и политическите последици относно природосъобразното гражданство са само едва загатнати от няколко интервюирани. И отново, има нужда да се изясни концепцията, което може да доведе до създаването на кратък речник, който да прибавим към интелектуалните резултати/продукти на проекта.

„[Екологичното гражданство] започва с теб, не можеш да направиш за общността      това, което не можеш да направиш за себе си.” (Местен френски политик)

 

 

 

Умения и знания, които трябва да имат обучителите, характеристики на електронния образователен курс

Какво е, според вашите разбирания, нивото на екологично съзнание в страната ви? А в региона ви?

Изглежда, че нивото на природосъобразното/екологичното съзнание варира доста в различните страни, представени ни от партньорите.  Също така варира и вътре в самата страна. Зависи от региона и, вътре във всеки регион, от фактори като възраст (по-високо за млади хора, които са по-изложени на образователни процеси и медии) и работа, и тук само споменаваме някои от факторите.

Проблем, който често изникваше по време на интервютата, е затруднението да приведем съзнание и знание в действие. Медиите и училищата имаха значителен принос за повишаване нивата на съзнание и разпространяване на информация в последните няколко десетилетия, но, въпреки това, много хора имат проблем при решаване как трябва да се държат, за да „помогнат на природата”; а понякога знаят как трябва, но не могат, защото са твърде привикнали към даден начин на живот, който не е съвместим с природосъобразното поведение. Понякога изглежда сякаш съзнание и знание са тепърва на път да бъдат „усвоени” и действително да станат част от културната рамка на повечето хора, така че за момента те остават теоритични.

Макар и да изглежда, че нивата на съзнание се повишават навсякъде, доказателства сочат, че  има истинска нужда от образование на тема „екологично гражданство” за по-голямата част от аудиторията, не само за хората с увреждания.

 

„Вече не можем да отричаме, че има съзнание, хората са оъзнати. Но има разлика     между това да знаеш и да направиш нещо.” (Френският директор на      Образователания отдел, зоологически и ботанически парк)

 

„За щастие, мисля, че всеки ден правим малки стъпки в правилната посока. Но в      Испания все още имаме твърде основно природосъобразно съзнание; много ниско.”      (Испански обществен служител, Министерство на Агрикултурата)

 

 

“Много хетерогенност в страната. Някои зони са по-активни, други по-малко.          Казано в общи линии е доста трудно да осъществим съзнание в ежедневните    дейности на хора с умствени увреждения.” (Италиански директор на дневен център)

  

 

Знаете ли дали във вашата страна има курсове по екологично гражданство? А в региона ви? Ако да, какви са главните им характеристики и как бихте оценили тяхното качество и влияние?

Отговорът на този въпрос не беше лесен поради неясното значение на израза екологично гражданство.

 

Никой от италианските информатори/интервюирани не знае за курсове по екологично гражданство. Има литература и има образователни възможности по темите устойчиво гражданство, образование за околната среда и по други подобни, но курсове или други образователни възможности с фокус върху екологично гражданство се срещат доста рядко. В Испания ситуацията изглежда по подобен начин: има някои въвеждащи курсове, за които знаем, че са главно водени от хора, които се занимават с екологични проблеми, които се опитват да повишат нивата на съзнание, но на много повърхностно ниво. Също така, по-голямата част от тях се фокусират повече върху абстрактни/ политически проблеми, отколкото върху конкретни действия, които хората могат да предприемат, за да бъдат активни екологични граждани. Те са по-скоро за природосъобразно гражданство отколкото за екологично гражданство (в смисъла, който е дал Добсън (2004) на тези изрази). Във Франция има няколко институции, които предлагат дейности по тези теми, като понякога се фокусират не само върху теорията или повишаване нивата на съзнание, но също и върху практическите проблеми, но на тези институции им липсва видимост. Няма проучвания относно тяхното влияние, които да измерят техните резултати, но хората, които са имали досег с тях, дадоха положителна обратна връзка. Някои образователни дейности са непрекъснато включвани в други дейности, като например рециклирането на тенис топката в тенис клуб, много от тях допринасят за повишаване нивата на съзнание и показват практически приноси, постигнати чрез лесни действия, но тяхната образователна ефективност никога не е била оценена.

 

Много малко дейности са насочени към аудитория, съставена от хора с умствени увреждания и те никога не са главната таргетна група на проектите.

В Латвия има няколко НПО-та, които организират курсове по екология и проблеми на околната среда. Но предложението вероятно не е адекватно и/ или не е рекламирано достатъчно, тъй като много експерти не знаят за курсове по тези теми; въпреки че те не са много наясно със значението на екологично гражданство, така че може би предложението е от части достъпно.

 

В България няколко НПО-та осигуряват някакъв вид обучение, но няма структурно състояние/ политика/ програми. Образователните дейности сякаш не се изпълняват много добре и резултатът от това са скучни и немотивиращи курсове.

 

Общо взето, може да се каже, че според това, което информантите/интервюираните съобщиха, образователните дейности по екологично гражданство не са преобладаващи, не са нито много, нито ефективно рекламирани и дотолкова, колкото можем да кажем от интервютата, почти никога не са специално направени за човек с увреждания.

„Трудно е да се съди цялостното качество на тези курсове. Ако човек очаква тези       курсове да повишават нивото на съзнание, то качеството е добро и съдържанието е    релевантно. Ако човек очаква тези обучения действително да се превърнат в такива           по активно екологично гражданство, то мисля, че oчакванията му няма да бъдат оправдани.” (Испански мениджър на проект)

 

  

С цел създаване на курс по екологично гражданство за млади хора, кои са основните теми, с които обучителят да бъде запознат?

Интервюираните предложиха широк и разнообразен спектър от теми и дадоха полезни съвети как да се провеждат образователни дейности в областта на екологичното/екологичното образование.

 

Експертите предполагат, че преподавателите трябва да са наясно както с глобалните, така и с местните измерения на екологичните и екологичните проблеми, въпреки че те се различават по реда на приоритет, т.е. д. дали да започнете локално и след това да зададете теми и проблеми в по-широк, глобален контекст или обратно. Това е така, защото обучението винаги трябва да има за цел да получи активно участие и за това познаването на местното измерение на проблемите е от съществено значение.

 

Един експерт предлага курсът да се базира на Целите за устойчиво развитие: (https://sdgs.un.org/es/goals), следователно включвайки, от гледна точка на екологията, управление на водите, отпадъци, устойчива храна, възобновяеми енергии и устойчиви общности.

 

Друго полезно предложение се отнася до общия образователен подход: важно е да се обърне внимание на начина, по който концепциите, представите и предложенията се съобщават на обучаемите. Важно е да се говори в положителен план, като се подчертава положителното въздействие, което всеки може да има, и да се избягва наблягането на лошото поведение и грешките, които в крайна сметка биха накарали хората да се чувстват виновни и обезкуражени. Също така е важно да се предоставят на крайните учащи се конкретни умения, така че да могат да се включват ежедневно и да се чувстват активно и положително ангажирани в опазването на околната среда.

 

По отношение на конкретните теми, по които обучителите трябва да са запознати, предложенията, предоставени от интервюираните, включваха както много общи, така и конкретни.

 

Споменатите общи теми са:

• концепцията за екологичен отпечатък и нейните последици. По-общо, знаейки какви промени и как се причиняват в околната среда като последствие
• икономика и екология на човешката дейност;
• екосистема и опазване на биоразнообразието на глобално и местно ниво;
• изменението на климата;
• екологични/природосъобразни права и задължения на гражданите и как те се превръщат в модели на поведение на индивидите. Това се отнася повече до природосъобразното, отколкото до екологичното гражданство, според определенията на Добсън;
• респект и уважение към природата (което е трудно да се предаде като знание, но може да бъде научено при повтарянето на практически действия, които са полезни за околната среда, докато в един момент те станат навици);
• връзката между икономиката и екологията: кои са основните и първични ресурси и какъв ефект оказват добива и производството върху тях, и също така: съчетаването на опазването на околната среда и природните ресурси, заетостта, икономическото развитие и икономическия растеж;
• екологията в действие: как да приспособим ежедневни екологичните навици и развитието на активен икономически растеж чрез екологични микро-проекти;
• устойчиво градско развитие и екологическа мобилност
• живот в хармония с природата;
• консуматорство;
• кръгова икономика.

Познанията по тези теми водят до солиден и всеобхватен опит, който би бил полезен при работа с по-тесни теми, които могат да бъда по-лесно транспонирани в образователни активности, насочени към заинтересовани граждани, независимо дали със, или без увреждания. „Тесните“ теми са тези, които са по-лесни да си представим, проектираме и приложим и осъществим в  образователни дейсноти, които изискват разумни усилия от учащите. Голям брой теми, които спадат към този клас са (по ред на споменаване):

• здравословно хранене
• рециклиране
• разделно събиране на отпадъци
• вода и управление на водите
• замърсяване на въздуха
• стратегии за спестяване на енергия

 

И също така (упоменати единично):

• екологично пазаруване;
• здравословен начин на живот (хранене, пиене, пушене, физическа активност и други);
• как се произвежда храната;
• как се управляват парите и спестяванията;
• сексуална образованост;
• пестене на ресурси, храна;
• дивият живот;
• устойчива храна;
• възобновяема енергия;
• земеделие;
• транспорт;
• екологична образованост;
• екологично поведение;
• екологични вярвания/ценности.

 

 

“[Трябва] да бъдем фокусирани над ‚Какво мога да започна да правя от утре“ (Български мениджър, младежки работник, обучител)

 

“Бих базирал курса на целите на устойчивото развитие, защото те просто включват всичко” (Испански държавен служител в Министерството на земеделието)

 

 

Кои основни умения са от изключителна важност за осъществяването на образователни дейности, насочени към млади хора с ментални увреждания?

Интервюищиращи изброяват редица умения и нагласи, които могат да подпомогнат да се достигне финалната цел, т.е. да насочи учащите с интелектулни затруднения към автономност, особено по отношение на еко-гражданството. Това означава, да им позволи да развият своята персонална чувствителност към екологичните проблеми и умението да реагират според ситуацията, избягвайки да им бъдат налагани убеждения и ценности на преподавателя, което е сериозен риск, когато учащите са уязвими и лесни за въздействие. Някои „умения“, обаче, приличат повече на предпоставки, отколкото на умения, които могат да бъдат придобити в края на обучителния курс.

Обучението на обучители определено може и трябва да подобри уменията за общуване и взаимодействие, комуникационните техники, познанията за различните видове увреждания, способността за овластяване, способността за слушане с търпение и разпознаване на невербалните знаци. Изисква се и изобилие от гъвкавост и адаптивност, а специализираното обучение също може да развие тези качества. Други умения, които могат да бъдат научени и придобити в обучителен курс, включват способността да се организират посещения, екскурзии и експерименти.

Освен това, за да бъдет успешни в обучението на хора с интелектуални увреждания в еко-гражданството, обучителите трябва да притежават:

• кураж, въображение, отдаденост, необходими за стартиране на предизвикателни, дълги и понякога разочароващи пътешествия;
• преподаването да им е призвание;
• съпричастност;
• вяра, в това което учат, за да могат да бъдат модели за подражание; Обучителите трябва да имат лична чувствителност по темата, зада могат да дават пример
• способност за генериране и насърчаване на емоциите;
• смирение,т.е. да се приеме факта, че въпреки огромните усилия, резултатът ще бъде само малък принос за промяната, необходима за да се подобри общественото отношение към околната среда.

 

“[Уменията, които един обучител трябва да има са] смирение: приемане на факта, че не сме сами и ще успеем да променим света; и търпение хората с ментални увреждания понякога се нуждаят от много време и повторения, за да се научат.” (Френски педагог)

 

„Обучителите трябва да бъдат креативни и гъвкави, адаптивни към групите и адаптивни към всеки участник.“ (Български мениджър, младежки работник, обучител)

 

„Те трябва да бъдат примерен модел за подражание и да стоят зад това, което преподават. За да направят това, те трябва да се интересуват от темата.” (Испански социален работник)

 

„Първото умение е релационното, което е основата за всяка друга компетентност. Да имаме и отворен ум, защото хората с умствени увреждания имат същите права и същите нужди, които имаме и ние. (Италиански президент на социална кооперация)

 

 

Кои образователни подходи/методологии бихте препоръчали?

Повечето интервюрани подчертават важността върху „ученето чрез правене“. Това е може би най- добрия начин да се ангажират учащите, като се съсредоточава вниманието им и се насърчава съвместното учене. Също така, това е начин за справяне с трудностите на абстрактното мислене, които много хора с интелектуални затрудния имат. Съсредоточаването на педагогиката върху сетивата помага за фокусиране и запомняне на нещата. То допринася и за генерирането на емоции, които също подпомагат усвояването на понятия и възприемането на нагласи и трудни концепции.

 

Ученето чрез правене може да се съчетае със самонасочено учене, например: учащите ще  осъществяват техен собствен утвърден „микро проект“ държайки се свободно и получавайки насоки в същото време. Това е начин за подобряване не само на ученето, но и на самочувствието и самостоятелността.

Редица експерти споменават също колко са полезни и игрите. По-лесно е да се учи, когато се прави по развлекателен начин. Това също предполага, че силно интерактивните методики, които включват активно участие и сътрудничество, са за предпочитане, тъй като прекарването на време в правене на нещо обикновено е по-приятно, отколкото просто слушането на презентации или лекции.

Обучение от разстояние за хора с интелектуални затруднения обикновено не е вариант, с някои изключения (вижте следващия параграф).

Съдържанието на образоватени дейности би трябвало да са насочени към неща, които са част от ежедневието на обучаемите. Това трябва да е нещо, което те могат да въведат в ежедневието си, така че да експериментират непрекъснато с него.

Също така, интервюираните предоставиха полезни препоръки как да се провеждат срещите. Един интервюиран от Щайнерски произход предложи правенето на малки ритуали в началото и в края на срещата, което може да се изразява например в това просто да застанат в кръг и да разкажат един на друг какво са правили по време на сесията. Това може да помогне за създаване на чувство за принадлежност и чувство за общност, като същевременно се зачита индивидуалността на всеки човек. Препоръчително е и да се сформирт малки групи и продължителността на всяка сесия  да е максимум половин ден, най-добре извън обичайната „зона на живот“ на обучаващия се. Освен това, е необходимо и много търпение. Всеки работи със собствен ритъм и това може да се различава доста от човек на човек.

 

„Важното е какво правите. Трябва да избягваме нормализирането на речите. Трябва да бъде начин на живот, предавайки ценности: защото се разпознаваме като хора, живеейки така, както живеем във фермата, ние уважаваме земята си, пускаме корени и я уважаваме.“ (Френски директор на медико-образователен институт)

 

„Бихме препоръчали „учене чрез правене. (…) Бих използвал нови технологии и игровизация, които са много атрактивни, забавни методики, които обикновено дават добри резултати.“ (Испански ръководител на проект)

 

„Със сигурност трябва да използваме техники за оправомощаване на индивиди или групи… симулацията и ролевите игри винаги са полезни за проверка на компетенциите“ (Италиански председател на социална кооперация)

 

„Ние се застъпваме основно за използването на сетивни и емоционални възприятия. Включваме всички сетива: дори вкуса, особено когато работим върху храната, ще покажем, че има разнообразие във възприемането на вкусовете при хората. […] Всичко се основава на това, което усещаме на нивото на сетивните възприятия, и на това, което ще се задейства на емоционално ниво. Усещането ще породи емоция.“ (Френски ръководител на образователен отдел, зоологически и ботанически парк)

 

 

Като се има предвид, че ще разработим смесен курс за електронно обучение за преподаватели, върху какво трябва да се съсредоточи присъствената част на обучението?

Според по-голямата част на интервюираните, присъствената част на смесения курс трябва да се фокусира,  вероятно използвайки ролеви игри и симулационни сесии, върху подобрението на комуникационните умения и техники за подход и работа с хора с увреждания.

Срещите „на живо“ могат още да бъдат свързани с основни открития за О₂ (кислород) полезни за въвеждането на някои от по-сложните и важни теми, като например основните идеи за устойчивост, и за тяхното свободно обсъждане.

Други възможни приложения на срещите „на живо“ са демонстратирации на практическа работа.

Една интересена бележа от френски експерт е тази, че противоположно на всеобщото схващане, дистанционно обучение може също да бъде използвано с хора с интелектуални затруднения: по време на Ковид, те показаха задоволително умение да разбират монитора и подходиха към онлайн срещите много естествено, без „кодове“ или „табута“ на някои „обикновени“ хора. Не трябва да подценяваме тяхното умение да работят дигитално и неща като например, урок по сортиране на отпадъци изглежда доста достъпен, още повече когато е под формата на игри.

Следователно една интересна тема, която може да добавим към списъка с вече споменатите, за да проведем срещи „на живо“ или онлайн срещи, може да бъде: как да работим онлайн с хора, които имат интелектуални затруднения, върху проблеми като екология и околна среда.

 

 

 

Съдържание и характеристики на учебните материали за младежи с умствени увреждания

Кои са най-важните въпроси, които трябва да бъдат включени в учебните материали за младежи с умствени увреждания?

Като предварителна бележка, няколко интервюирани посочиха, че младите хора с интелектуални затруднения трябва да бъдат възприемани като хора със същите права и отговорности като останалите и способни да разбират всичко, дори абстрактни теми. Разбира се, съществуват и някои ограничения: обучението вероятно ще изисква повече време, обемът на работата трябва да бъде ограничен и разпределен за по-дълъг период от време, учебните материали трябва да бъдат разработени ad hoc, за да се предотвратят или преодолеят определени трудности. Но освен в случаите на тежко интелектуално увреждане, образователният подход трябва да бъде приблизително същият като при хората без увреждания.

Когато се работи с конкретна група обучаеми, темите трябва да бъдат избрани в зависимост от мястото, нуждите и желанията, изразени от групата. Всъщност, за да се запази интересът на хората, е важно съдържанието да представлява истински интерес. Също така е важно да се използва интерактивен и ангажиращ подход, с бавно темпо и много повторения: хората с интелектуални затруднения обичат повторенията, защото те ги карат да се чувстват комфортно.

Трябва да се има предвид, че на хората с умствени увреждания често им липсва „свободата“, която хората без увреждания приемат за даденост: например, те може да живеят в центрове и да нямат възможност да отидат до супермаркета и да си купят храна. Това трябва да бъде взето предвид при избора на конкретния набор от еко-жестове, които конкретната група обучаеми ще може да приложи на практика.

Проблеми, върху които образователните материали могат да наблегнат включват:

• рециклиране
• повторна употреба;
• ежедневни действия/жестове, за да могат учениците да бъдат самостоятелни в екологичните си действия през деня;
• управление на отпадъците;
• екологични права и задължения;
• транспорт
• храна
• облекло
• опазване на ресурсите
• оптимизиране на отоплението.

 

Материалите могат също така да бъдат разработени така, че да се използват във връзка с екскурзии на терен: например една интересна тема, която може да се използва на открито, е отглеждането на животни по промишлен и естествен начин, за да се разгледат разликите.

Образователните материали (и местата, избрани за екскурзии) трябва да са стимулиращи, но без прекомерни сетивни стимули, за да се предотвратят трудности или кризи. Освен това те трябва да са безопасни, лесни за четене и с пиктограми и да включват много практически примери, особено неща, които могат да се наблюдават или правят обичайно. Например вместо да се дават за пример острови от пластмасови отпадъци в океаните, те могат да посочат местни занемарени места, където се натрупват пластмасови и други отпадъци.

 

Изучаваният материал ще бъде фокусиран върху „конкретни неща“: екологични действия, които да бъдат развити в живота на всеки, като: готвене, пране, градинарство, пазаруване, т.н. Какво бихте добавили към списъка?

Важна е да се отбележи, че образователните материали трябва да се фокусират върху жестове, които стимулират рефлектирането, водещо към по-добро разбиране на проблемите на околната среда. Като например къпането  с пестене на вода и ползване на натурални продукти за здравословен ефект е добро не само за планетата, но и за човека, който се къпе. От друга страна, некъпането не е полезно за околната среда: това не помага за здравето на хората. Това означава, че това, което се отнася до околната среда и е полезно за нея и за другите е често полезно и за човека, който извършва действието. И това, което е вредно за човека не може да бъде определено за примерен жест, дори ако допринася повече за здравето на планетата.

Действията, които са свързани с консумацията, заслужават конкретно внимание. Купуването на стоки или услуги е често срещано действие с с дълбоки последици: например, мястото, от което идват стоките и какво означава това като става въпрос за транспорт и замърсяване; как са произведени и свързани със замърсяването и с възможната експлоатация на хора и природни ресурси; как стоките могат да бъдат изхвърляни, дали могат да бъдат рециклирани или да се разградят естествено, или ще останат в природата завинаги; колко да консумираме; въздействието на прекалената консумация върху околната среда и ролята на рекламирането при оформянето на нашите възприемани нужди и моделите на закупуване.

Неизчерпателен списък за възможни действия, които могат да се вземат под внимание:

• разходки: без да се изхвърлят хартия или фасове на земята;
• транспорт: решението дали да се ходи пеша, да се кара колело, кола или да се вземе градския транспорт
• чистене: изборът какви почистващи препарати (токсични или натурални) да се използват;
• изхвърляне на отпадъци: да се внимава при сортирането на отпадъка;
• рециклиране: как да се използват отново неща за многократна употреба преди да бъдат изхвърлени;
• вода: как да се ограничи консумирането на вода в ежедневни действия като например къпане, миене на чиниите или на дома;
• свободно време/хобита/спорт: купуване на много неща, които харесваме не носи задължително повече удоволствие
• дигитална консумация: прекалената консумация на уреди, консумацията на енергия, полезен на хардуера, софтуера и услуги, които са базирани на интернет
• дрехи – закупуването на екологични продукти;
• поръчки – изследването на мотивацията и реалните нужди на човека преди нещо да се закупи

Като цяло е важно да се отбележи, че списъкът не включва нищо специфично за хора с ментални увеждания; от друга страна, някои от изброените действия може и да не е включено в тяхната сфера на автономия, което означава, че хората, които живеят в съоръжения може да нямат възможността да избират какво да ядат или как да отидат от едно място до друго; но те все пак ще имат възможността да изкажат своите мнения и предпочитания.

 

 

 

Фокусирайки се върху принтирани материали, какво бихте препоръчали относно графиките, оформлението и характеристиките на текстовете?

Съдържанията може да са същите като за хора без ментални увреждания, но начинът, по който се презентират в отпечатана (и уеб) медия, не може да е същият.

Очевидно е необходимо да има подготовка на няколко нива на сложност; или на шаблони, които могат лесно да бъдат адаптирани към различните познавателни нива, които обучителите обикновено представят.

Като общи препоръки експертите съветват текстът да е минимален и с кратки и ясни изречения. Препоръчително е да има много изображения и цветове: цветовете не трябва да са прекалено ярки и изображенията трябва да бъдат реалистични, защото емоционалните или детските графики могат да бъдат подвеждащи, неприятни или трудни за разбиране. Материалите не трябва да съдържат прекалено много информация. Използването на нарастващи augmentative и алтернативни комуникативни техники също могат да бъдат опция да се помогне на хора с трайни увреждания.

Тъй като хората с интелектуални затруднения може да имат проблеми със зрението си, шрифтовете трябва да са четливи, големи и с голямо разстояние.

Добра идея би могла да бъде създаването на обучителни материали, които да бъдат използвани във връзка с конкретни предмети: предмети, които могат да бъдат видяни, докоснати и/или помирисани, което ще стимулира сетивата, които са медиаторите за усещания, за емоции и за учене.

Един експерт повдигна интересен въпрос със сериозни образователни изводи: „принтирането“ на материали, ползването на мастило и хартия, наистина ли са екологосъобразни действия?

„Буквите/Текстовете – с голям размер, само няколко изречения/параграфи на страница. Повече изображения отколкото текст. Изображенията да включват основни предмети без много детайлни предмети от обкръжението. (Български графичен дизайнер, младежки работник и треньор на хора с увреждания)

„Мисля, че би било интересно дидактическите насоки и материали да взимат предвид различните нива. Понеже обикновено когато искаме да работим по някоя тема, сваляме информация на определено ниво и след това трябва да я адаптираме.“ (Испански социален работник)

„Мисля, че зависи от способността на целевата група. Трябва да е просто, лесно за четене, може би да е цветно и закачливо/привличащо… по-добре е да сме фундаментални/базови и адаптивни“ (Италиански президент на социална кооперация)

 

  

Фокусирайки се върху уеб-базирани материали, какво бихте препоръчали относно графиките, оформлението и характеристиките на текстовете?

Предложенията, направени за отпечатания материал, се отнасят също и за уеб-базирания материал, според мнозинството от експерти. Те препоръчват също да се внимава особено много при достъпа и при широкото използване на социалните медии и на функциите на хипертекста (линкове, устройства, т.н). Също така ползването на аудио и видео е особено препоръчително като инструмент за преодоляването на функционална неграмотност.

Някои експерти споменаха важността на интерактивността, която може да бъде използвана, например в куизове и в игри. Обаче интерактивността може да доведе до сложни интерфейси, които трябва да бъдат избегнати. Добра идея е да се предадат страниците, разработени за група от хора с интелектуални затруднения, включващи разнообразен набор от увреждания, за тестване, така че активно да се приобщи целевата група в разработващия процес.

„Интерактивни модули, колкото се може по-атрактивни; важно е изучаваните материали да провокират позитивни емоции и да провокират мислене относно темите/действията.“ (Български мениджър, младежки работник, треньор)

„Игри. Игрите по принцип са много полезни. Винаги търсим игри, които са свързани с темите, по които работим. Дори хора, които по принцип не използват технологии у дома, ако е интуитивно се учат много бързо.“ (Испански социален работник)

„… изключително прости и много закачливи, оказвайки внимание на изображенията, които трябва да са ясни, а не предизвикателни. Строго внимание към достъпа“ (Италиански президент на социална кооперация)

 

Съдържания и функции на приложението за еко-посланици и други подкрепящи материали

Апликацията трябва да е възможно най-достъпна. Какво бихте предложили за:

– изискванията към интерфейса

– съдържанията

– характеристиките на текстовете

– графичните функции

Една функция на апликацията, препоръчана от някои експерти, е социално „отношение“: апликацията трябва да включва функции, които правят интерактивността с другите хора възможна, като например чрез игри, предназначени за отбори. Това може да помогне на групата да се забавлява, фокусирайки се върху определена тема, която може да стане позната и привлекателна без очевидни усилия. По този начин темата може да остане в центъра на интереса на участниците за по-дълго време и това значително би улеснило ученето.

Трябва да се наблегне на игралното измерение, дори то да не е интерактивно. Приложението трябва да е на първо място забавно и занимателно, за да се използва изчерпателно и не само когато е изисквано или препоръчано от обучаващите. Трябва да предизвиква желание у гхората да го отворят преди да се опитат да изпратят съобщения и да дават информация.

Интерфейсът трябва да е лесен, цветен и игрив и, отново, трябва да взима предвид възможните различни нива на възприемане, които има потребителската група.

Съдържанията трябва да се фокусират върху същите теми и проблеми, изброени преди, включващи ежедневни екологични действия. Това може да се презентира като процеси, изброяващи сериите от действи/стъпки, нужни за извършването им, така че апликацията да може да бъде ползвана като напътствие в реално време.

Могат да бъдат включени и изображенията на предмети, нужни за ефективното извършване на екологичните действия.

Други предложения са:

• включването на нещо като дневник. Хората може да попълнят например консумацията си на вода и така апликацията работи като малко проследяващо устройство. Може също да работи като игра, където поведението на различни хора е сравнено, внимавайки да не се повиши нивото на състезание прекалено много.
• Включването на съществуващи инструменти, които могат да спомогнат за генерирането или повишаването на любовта към природата, като например апликации, предназначени за разпознаването на цветята, дърветата и на други растения или на звуци/пеене на птици.

И все пак, серии от компоненти с различни нива на комплексност биха били високо оценени.

„Апликацията би трябвало да е фокусирана върху „Какво мога да започна да правя от утре“, да виждам резултат всяка седмица/всеки месец. Интуитивен интерфейс, лесен за употреба и навигация.“ (Български мениджър, младежки работник, обучител)

 

„… Еко-жестовете (еко-действията) могат да се обобшят като процес от различни дейности. Може да се предложи Еко-жест с неговите различни стъпки за постигане и обучаемите биха могли да избират вярната стъпка във вярната последователност“ (Испански ръководител проекти)

 

„… лесна за игра и грабваща вниманието, с ярки светове, бутони, икони, може би с кратки видео материали и емотикони… да може да привлича младите хора. Препоръчвам широко използване на визуален език.“ (Италиански ръководител  на социален кооператив)

 

  

 

Една от целите на приложението е да помогне за разбирането (качествено и количествено) на въздействието на нечии дейности и потребление върху околната среда. Кой според вас е най-лесният начин да постигнете това?

Концепцията за въглероден отпечатък вероятно е твърде абстрактна, за да бъде полезна не само за хората с интелектуални затруднения, но и за голяма част от хората без увреждания. Освен това изчисляването на екологичния отпечатък може да стане доста отрицателно, тъй като всички ежедневни дейности са отрицателни за околната среда. Необходимо е да се осигурят конкретни, осезаеми начини, за да се даде количествена представа за въздействието на ежедневните действия върху околната среда. Това би трябвало да има за цел да бъде препоръчително отколкото точно. Например, колко бутилки вода са еквивалентни на това да оставите водата да тече, докато си миете зъбите? Или вземането на душ в сравнение с къпането във вана? Колко литра гориво използваме, за да доставим на трапезата си местно произведена храна вместо същата храна – може би по-евтина и/или повече/по-малко здравословна – внесена от друга страна? Колко време отнема, преди продуктите да се разложат в природата? Това може да бъде представено в графика – скала на времева ос.

Може да е интересно да се следи в един вид дневник на действията, извършени от потребителите, и да се покаже дали поведението им се подобрява или не от гледна точка на околната среда. Също така може да бъде включен социален компонент, сравняващ поведението вътре в групата и насърчаване на обмена на добри практики.

  

Приложения

1. Ръководство за интервюто
2. Формуляр за съгласие и Съгласие за участие
3. Национални доклади